Архив
Международен сертификат за управление на знанието
KMI Logo
Общността на практиците в областта на управление на знанието в България е изключително малка. За сметка на това извън България, предимно в САЩ и Азия, темата се радва на сериозна популярност сред средния ешалон от мениджъри.
The International Knowledge Management Institute (KM Institute) дава възможност на хора от региона да научат повече за управление на знанието и евентуално да се сертифицират. За целта за втора поредна година чрез своите партньори организират в Букурещ, Румъния обучение, което предлага и опция за сертифициране в международно признатия сертификат – Certified Knowledge Professional (CKP) и в последствие Certified Knowledge Manager (CKM). Цената и общия разход са оптимизиране значително за българи.
Резултати от изследване за управление на знанието в България
Вече могат да бъдат представени резултати от изледването за управление на знанието в България за 2010 година.
Изследването проучва степента на възприемане на практиките, свързани с управление на знанието. То бе реализирано с подкрепата на Обществото за организационно съвършенство и Българската асоциация по управление на знанието. Целта на управлението на знание е да подкрепя по-доброто вземане на решения и иновациите в организацията. Това се постига чрез ефективно управление на човешката интуиция и опит, предоставяне на информация, процеси и технологии, съчетано с обучаващи и менторски програми.
Цели на изследването:
1. Да покаже нивото на зрялост на организациите в България по отношение на управлението на знанието.
2. Да покаже степента на ангажираност на топ мениджмънта към инструментите за управление на знанието.
3. Кои инструменти за управление на знанието са най-разпространени в организациите?
4. Каква е нагласата на организациите по отношение на имплементация на система или инструменти за управление на знанието?
Обект на изследването са организации, които развиват своята дейност в България. В повечето случаи респондентите са висши и средни мениджъри (67%) от български (73%) компании, които имат над 6500 служители и работят в области като ИТ, услуги, консултиране и образование (73%).
Ето някои от основните изводи:
1. Ниска организационна зрялост по отношение на управление на знанието:
Много голяма част от организациите в изследването нямат системи за управление на знанието (66%), но повечето от тях възнамеряват в краткосрочен план да интегрират такава. Много често организациите използват определени инструменти – интранет (47%), добри практики (40%), чат, уики, форуми, VoIP, Help Desk, FAQ, CRM.
2. Ниска подкрепа от висшия мениджмънт:
Висшият мениджмънт явно осъзнава нуждата от управление на знанието, но в повечето случаи не отделя достатъчно ресурси като нито в една организация от изследваните няма отделена централна функция по управление на знанието.
3. Висок потенциал за добавена стойност от управление на знанието:
Въпреки огромна част (87%) от респондентите вярват, че по-добро управление на знанието би довело до по-добри резултати. Интересно е, че голяма част (40%) мислят, че над 25% от приходите се дължат на по-добро управление на знанието. Най-голяма добавена стойност за организацията от управление на знанието има за развитието и иновациите, управлението на човешките ресурси, отношенията с клиентите и качеството, както и за комуникацията и стратегията.
Пълна версия на изследването може да бъде заявено от тук.
Управлението на знанието повишава конкурентоспособността на организацията @ Excellence 2.0
Едно интервю от Excellence 2.o:
Каква е връзката между управление на знанието и организационното съвършенство?
Управлението на знанието е част от концепцията за организационно съвършенство. Всъщност това е управление чрез факти. Това са по-добре информирано лидерство, което взима по-добри решения и хора, които познават процесите, продуктите, ресурсите, партньорите и клиентите. Ефективното управление на знанието е средство за усъвършенстване, а когато се използват правилните технологии, е с ниска оперативна цена.Цялото интервю тук.
kanchev.info 