Неоробовладелски строй

Според Маркс и Енгелс частната собственост е довела до робовладелския строй в исторически план. Като убеден демократ няма как да се съглася толкова лековерно с това твърдение.

Но днес определено не сме свободни. Някой определя цените на горивата, а не пазара. Някой определя цените на електроенергията, а не пазара. Някой определя цената на топлоенергията, а не пазара. Някой определя цените на всичко онова, без което няма да можем да живеем. Някой определя цената на нашия труд и кой ще се възползва от него.

Горива

КЗК последна разбра, че в България има картел в производството на горива. Отдавна бе ясно на мнозина, че у нас тези цени се определят от един човек. Това даже е псевдо-картел, а в същност е монопол, предоставен в ръцете на чужда държава с вечни имперски амбиции.

Храни

Съмнения за наличие на картелни споразумения отдавна има и за продажбите на храни като хляб, нашумелите наскоро яица и много други храни.

Лихви

Много важна е ролята на банките в поддържането на робската зависимост. Не случайно България има една от най-високите нива на лихви в Европа. Има и отново съмнения за картел.

Високите плаващи лихви допринасят за устойчивостта на робовладелския икономически модел. Хората в голяма степен са поставени в зависимост, която има механизъм да поддържа себе си чрез лихвите.

На практика обаче в страни като България, зависимостта чрез заеми не е необходима заради поддържаните ниски нива на работна заплата, умишленото поддържане на монополи, с което се контролира цената на живот и контрола на псевдопазара на труда.

„Пазар“ на труда

От друга страна, когато продаваме труда си за да съществуваме ние трябва да разчитаме на свободен пазар. Колко от хората имат избор къде и на каква цена да работят? Кризата само направи така, че липсата на пазар на труда да стане очевидна. Всъщност доказателството за това, че работим в условия на липсващ пазар е факта, че в момента в България процъвтяват аутсорсинг компаниите, които на практика работят на истински пазари, някъде далеч от Бългрария и са единствените икономически субекти, които търсят хората на пазарен принцип.

И така нека изведем и формулата на глобалното неоробовладелство…

Работна заплата + Заем = Робство

където Заем=Работна заплата – Коефициент на зависимост*Базисни разходи за живот

С други думи при съвсем умишлено липсващ пазар в почти всички сфери получаваме една контролирано определена заплата, недостатъчна за да живеем нормално, принуждаваща ни да изтеглим заем, който допълнително чрез картелно определената си лихва прави всичко възможно да ни постави в правова зависимост. Защо твърдим, че липсва пазар на труда? Причината не е в определянето на минимална работна заплата или друго определяне на цената на труда на хората. Причината е в контрола на входа. С изключение на няколко компании, които са глобални и работят на външен пазар, останалите са зависими от структурите на бившата държавна сигурност и номенклатурата на стария тоталитарен режим. Това определя липсата на свобода при наемането на работна ръка. Известни са случаи, при които един единствен „бизнесмен“, разработващ бизнес с капитали на бивши комунистически номенклатури, е в състояние да определи нивата на заплащане в цял един град. Причината е проста – той държи по-голямата част от бизнеса в града, назначил е местната власт, с което държи под контрол и останалата част от бизнеса. В мащабите на София се прилага друг механизъм, при който стигаме до парадокси, при които топ мениджъри с нормални заплати могат спокойно да станат неуките деца на бивши и действащи политици, а за сметка на това останалите хора са подложени на робовладелско отношение.

Правовата държава застава зад всичко това. Всичко е законно. Робството е законно.

Изход

Изходът е да търсим промяна за себе си някъде далеч или да търсим промяна на средата тук в България.

Авария или незаконно увеличение на цената?

През изминалата седмица Топлофикация-София лиши от некачествената си монополно предоставена услуга поне 1/4 от потребителите си за период от общо 3 дни. Причината според тях е авария, която остави няколко квартала на София без топла вода: ж.к.”Младост” 1, 1А, 2, 3, 4, ж.к.”Мусагеница”, ж.к.”Дървеница”, ж.к.”Студентски град” и кв.”Витоша”.

В същото време се прокрадват новини за увеличаване на цената на парното.  Твърди се, че в момента „топлофикационните дружества в момента компенсират от своите резерви повишената цена на синьото гориво от 1 януари тази година, но не биха могли да понесат още едно повишение на цената на газа, без да се увеличи и цената на топлинната услуга“.

Като имаме предвид двете новини, не е ли по-логично да предположим, че няма авария, а по-скоро Топлофикация-София „компенсират“ само, че на гърба на потребителите?

На практика всички знаем, че ще платим сметка, която ще включва и дните, в които не сме ползвали услугата. Няма начин да докажем, че всъщност не плащаме за студените тръби.

Груба сметка показва, че тези три дни, в които южните квартали на София са без парно, но хората там си плащат за несъществуващата услуга, ще означават за 1/4 от потребителите увеличаване на цената с 9.6% !!

Пуснете утрото и свежия въздух (via Блогът на Иво Райнов)

Идеята за подобен форум форум е прекрасна!!

Красивият ни Ловеч е пред демографски срив и ако няма промяна в местната политика, която да спре миграцията на млади хора, градът ще придобие съвсем друг печален облик след няколко години. Когато един инвеститор идва в един град, наред с другите ресурси, той търси квалифицирана работна ръка, а ако няма такава – няма инвестиции, ако няма инвестиции – няма бизнес развитие, а ако няма бизнес – няма и социални услуги за гражданите, няма потребление, влошава се стандарта на живот и се усилва още повече миграционния процес.